Пътят на Европа

Настоящите събития в Украйна са показателни до какво може да доведе близо 70-годишно Ционистко управление на света. Макар и да разполагат с огромната част от световните ресурси, посредством двете си кучета пазачи: Съединените Американски Щати и пост-Съветска Русия, те не са се усмирили, нито имат намерение да го правят. Както се казва: всичко ново е забравено старо. В този смисъл свидетели сме на повторение на събитията от началото на XX век. Но не съвсем. Еврейският капитал отново проектира голяма война, обаче сметките му не излизат толкова добре днес, поради собствените му грешки. А и поради съвременните технологически реалности и интернет. Така, макар и да има ясна прилика с 1914 и двата враждуващи лагера, редно е да разгледаме и разликите и причините, за това, което наблюдаваме.

9 май 1945 не уби националсоциализма, а по-скоро

Европейската култура и значение за света

И в двете световни войни, основна страна, заемаше Германия като естествен център на континента, с биологичната сила, култура и младост на нейния народ, тя беше и по този начин защитник на всичко Европейско от външните влияния на дивия монголоиден Изток, който днес е воден от Путин, както и от моралната и човешка деградация на Запада, олицетворявана днес от САЩ. Именно, поради това значение на Германия, бе важно тя да бъде унищожена. Тоест не само естествената еврейска омраза срещу националсоциализма е причината за „денацификацията”, „холокауста” и „германската вина”. Тя е само един от компонентите. Евреите изпитваха и продължават да изпитват дори днес дива талудическа омраза срещу обикновените германци, защото те са абсолютната противоположност на юдаисткия начин на живот. Срещу еврейското номадство и печалбарство, здравия германски народ противопоставя уседналост и трудолюбие. И знам много от читателите ще се учудят, но и днес 2014 година това все още е така. Въпреки милионите заселени насила турци, въпреки американизацията и макдоналдизацията на германското общество, въпреки цялата съвременна свинщина и всичко пошло, което се случва в центъра на Европа от май 1945 г насам. Въпреки всичко това, все още има милиони германски селяни и работници, трудолюбиви и почтени хора. Именно, заради този народ, Моргентау искаше да стерилизира цялото мъжко население и практически да унищожи германците още в края на войната. Защото дори и днес да са „денацифицирани” и да носят „вина”, тези хора си остават главния народ не само на националсоциализма, но и на целия континент. Те го показват с икономическото чудо и с трудолюбието си. Неслучайно и до днешна дата, двете бойни кучета на Цион от Изток и Запад, продължават да имат свои военни бази върху орязаната територия на бившия Райх. (Макар и последните руски войски да се изтеглиха теоретично от Източна Германия през 1994 г., това не променя нищо, предвид следвоенното прекрояване на границите: например стратегическото заграбване на Кьонигсберг (Калининград). Да не говорим, за заграбените и от поляци територии на Източна Прусия, което допълнително държи днешна Германия в менгеме от врагове. За американското военно присъствие във федералната република, коментарът е излишен.)

Може би, именно, заради трудолюбието на този народ, той не бе напълно изтребен - за да има кой да работи и да плаща сметките на Израел, както и да финансира оръжията за масово унищожаване на палестински мюсюлмански и християнски пеленачета, построяването на инфраструктура в пустините на Близкия Изток и разбира се традиционното еврейско разточителство. Обаче днешната световна криза е докарала народите до едно неприятно чувство на изтощение, омерзение и усещане за безизходица. И това се отнася не само за бедните народи, но и за икономически стабилните.

Благодарение на интернет и що-годе свободния достъп на информация все повече млади хора от всички народи започват да си задават въпроси за миналото и съвремието. След като един средно интелигентен човек направи собствени и независими проучвания, по отношение например на холокауста, то той няма как да не се запита: „Колко глупави може да са хората днес, за да приемат сляпо за истина такива фантасмагории? Защо това е толкова важно? Защо ме заплашват със затвор, ако не приема тези фантасмагории? Кой има интерес от това?” и т.н. И това наистина се случва. В Германия не толкова, колкото в други страни, поради законите, които съществуват, за да забраняват и потискат свободата, но се случва. Самия факт, че говорим за такива неща показва, че човечеството разкъсва еврейската мрежа от лъжи, която сама по себе си бе обречена още от изплитането и́ преди близо 70 години.

Така това, което виждаме днес в Украйна, бившия Райхскомисариат е, колкото смешно, толкова и тъжно. Географски близо до ядрото на нашия континент там кръстосват мечове монголоидна Путинова Русия и мултикултурната Вашингтонска Шайка. Европа отсъства. Това Брюкселско плашило наречено „ЕС” не е никаква Европа, а банда бюрократи, които нито имат позиция, нито доктрина, още по-малко, пък мъжество за каквото и да е. Този „ЕС” няма нито военна сила, нито икономическа такава. Част от еврократите плашат народите на Европа със „зависимости” от Путинов природен газ, или пък обратно пищят срещу последния от името на САЩ. Оставя се впечатлението, че Европа я няма и нея наистина я няма. Извора на световната култура е превърнат в нещо приличащо на заложна къща и дребен пазар в еврейско гето на Източна Европа от тъмния IX век.

Плутократическа Англия никога не е била част от Европа, а вместо това винаги е работила за нейното унищожаване. Тя е и основния проводник на Вашингтонската политика. Обаче също се принуждава да заплаща цената за слугинажа си на Цион. За съжаление континентална и голяма страна като Франция продължава традиционната си анти-европейска политика (произхождаща от традиционната анти-германска политика на Париж). На средиземноморските народи им липсва дисциплина. А т.нар. „стари демокрации” от Бенелюкс и Скандинавските страни са по начало пораженски настроени. При източно европейските и Балканските държави положението е такова, че 50-годишния болшевизъм е постигнал целта си да превърне от тези народи тъпи и гладни полускотски маси, нещо, за което Адолф Хитлер още в края на 1944 г. предупреди, че ще се случи.

Пак остава само Германия. Обградена, но все още с най-големия народ и с историческото си и естествено право на европейско водачество. И това не са някакви си германофилски писания връщащи ни към началото на XX век. Не, това е самата истина. Заедно с това идва и реалността, която всички знаем. Все пак какви биха могли да бъдат пътищата към светлината и новия прогрес? Как би могло да се помогне на центъра на Европа? Пагубно не само за арийската раса, но и за цялото човечество е в XXI век, вместо да се покоряват галактики, народите да продължават да гинат в скудоумие и граждански конфликти, да се занимават с гешефтите на евреите. Просвещението е най-силното оръжие. Във всички европейски страни единствено движенията, които открито заемат ревизионистични позиции, ще имат реален принос за пробуждането. Националистическите партии са толкова вредни и пагубни за Европа, колкото и левите и демократически демагози. Няма истински национализъм без достойна позиция относно холокауста и еврейството! Така че извинения като: „Ние знаем истината, но не можем да я заявим открито, защото евреите държат лостовете”, не могат да имат тежест и стойност днес. Ако се продължава по този начин, ще се върви по същия път към старозаветен ад на земята. Презрение заслужават и „антиционисти”, които виждат в монголоида Путин, някакъв стълб срещу Запада или дори Израел. Смешно и глупаво твърдение. Путин и съвременния „руски” национализъм по никакъв начин не се противопоставят на еврейския капитал, продължават да развяват сърп и чукове и червени знамена като символ на тяхната „победа”. Спомнете си коя победа и какво празнуват! Тези „националисти”, които харесват Путин не би трябвало да имат наглостта дори да говорят в едно и също време за него и Фюрера! И тук далеч не визирам само традиционните русофилски овце. Не забравяйте, че и Путин и Обама носят ярмулки! Не забравяйте как и от кого е създадена ООН! Какво е Съвета за сигурност на ООН и каква цел има!

Тоест изводът е, че заемането на страна в този т.нар. конфликт днес при тези обстоятелства е престъпление. А оправданията със сегашната реалност също не са издържани. Относно националсоциалистическия път. Та нима липсата на Христос е убила християнската религия през вековете? Минали са по-малко от 70 години, откакто Фюрера си отиде (той си отиде по своя воля, никой не можеше да го убие, което се доказва и от десетките безуспешни опити на еврейството), а голяма част от честните хора кретат в отчаяние. Достатъчно е човек да носи гордо заветите на Адолф Хитлер и така да крачи в бъдещето. Самото заявяване на принадлежност към националсоциализма е жесток юмрук в лицето на ционизма. Ако повече и повече хора го правят, пътят към победата ще бъде открит. Това минава през естественото реабилитиране на идеологията. Оттам насетне всичко си идва на мястото. Не е нужно да се чака някой водач да изникне (типично пораженско мислене широко разпространено например в България, където чакат да се „роди нов Левски” - вместо да действат като Апостола, те чакат...). Принципът на водачеството може и трябва да се прилага от най-ниското стъпало нагоре, по силата на заслуги към народната общност, от дребната гражданска клетка, през отделната европейска нация и така до цяла Европа.

Европа ще се събуди и прероди едва тогава, когато народите и индивидите в нея, започнат да проявяват отговорно поведение по всички въпроси. Така можем да помогнем и на естествения лидер Германия. Защото ако ние другите народи окуражим това уплашено население с примера си, много хора там ще ни последват. И не можем да ги виним, че са уплашени, защото там контрола на духовния фронт е най-страшен и жесток.

В чисто световен мащаб може да ни радва поведението на отделни ирански лидери (отчитайки гигантските културно-религиозни различия между нашите култури). Не може да не събуди възхищение достойното поведение на доскорошния президент Ахмадинеджад, както и на религиозния лидер Хаменей. Тези хора намират смелост да заемат открити анти-ционистки позиции, нещо, което може само да поучи „цивилизования” свят. А директното разобличаване на холокауста спокойно може да се нарече най-достойната държавническа постъпка на новото хилядолетие. Разбира се, освен уважение, не би трябвало да се говори за някакво по-дълбоко сътрудничество с този различен и чужд на Европа свят.

Достойни държавници винаги ще има. След визита в разрушен от съюзниците (днешното ООН) Берлин бъдещия президентът Кенеди пише в дневника си: „След като човек посети тези места, лесно можеш да разбереш, че след време, Хитлер ще излезе от омразата, която го е обградила като една от най-забележителните фигури, която някога е живяла.”

Знаем какво се случи с този достоен човек, който се опита да бъде реформатор.

Каквото и да стане днес покрай Украинската криза, народите имат един единствен шанс - истината. Само след няколко години, когато бъдат запитани за кого гласуват или на коя партия са симпатизанти, европейските младежи и девойки ще изричат открито: „Аз вярвам в Адолф Хитлер”. Това ще бъде нещо напълно нормално. Европа трябва да живее и ще живее! Изборът няма да бъде между Изтока или Запада, САЩ или Русия, а между Фюрера и Еврейството. Вие избирате.

Климент Далкалъчев

Назад