Хорст Весел – герой и мъченик на
националсоциалистическото движение

Хорст Весел е роден на 9-ти септември в Билефелд, град в сърцето на Тевтобургската Гора, в района на Вестфалия. Баща му пастор а майка му е домакиня. През 1913 семейството се установява в Берлин.

Междувременно избухва Първата Световна война и бащата служи заедно с маршал Хинденбург, с когото става личен приятел. През това време Хорст вече е начело на своите другари в училище и на улицата, следейки застрашителната болшевишка революция на Роза Люксембург и Карл Лийбкнехт през 1919 в Берлин.

В Берлин Весел посещава гимназия близо до дома си. Тук за пръв път се запознава с различни патриотични организации. Отрано се занимава с политика. През лятото на 1922 той се присъединява към националистически настроената "Bismarck-Jugend". Също така е член на пара-военното формирование "Wikingbund" от декември 1923 до есента на 1926. През декември 1926 попада под влиянието на Адолф Хитлер и се присъединява към младежката секция на СА в Берлин.

През зимата на 1927/1928 Хорст напуска "червения Берлин" и се премества във Виена. Там той има възможност да изгради структурите на виенската секция на Хитлерюгенд.

На 19^-ти май 1929 Хорст Весел оглавява СА-Щурм № 5 в Берлин, достигайки своя най-висок чин- СА Щурмфюрер.

През 1927 пише стихове в които описва борбата за червения Берлин. На 29 септември 1929 вестникът на др. Гьобелс "Der Angriff" публикува стихотворението му "Die Fahne hoch", за което е написана музика и става неофициален химн националсоциалистическа Германия. 

Години на борба 

През 20-те години политическите сблъсъци се извършват най-вече на улицата. Тези улични стълкновения са особено жестоки в Берлин. През този период  връзките с NSDAP и носенето на кафявата риза (символа на СА) е направо лудост. Националсоциалистическите активисти се сблъскват с истински терористични организации, като червения фронт, KPD (ГКП- германска комунистическа партия),  SPD ( ГСП- германска социалистическа партия) и други организации- либерали и марксисти. Комунистите стават пълновластни господари на улицата и носенето на кафява риза се счита за провокация, която малко на брой храбреци могат да си позволят. Заплахи, нападения на активисти от засада, нахлуване с взлом в залите на събранията са ежедневно явление. Всичко това се случва без ни най-малка намеса от страна на полицията.

Между 1923 и 1933 жертвите на червения терор само сред членовете на СА достигат 170, а ранените са стотици. Много жертви дават и другите организации на Партията. Например в един единствен ден са убити трима щурмоваци. Това е така наречената "Blutswoche" ( Кървавата седмица). Тези времена са описани от др. Гьобелс в книгата "Kampf um Berlin" (Битката за Берлин). 

Смъртта на Хорст Весел 

На 14 януари 1930 активисти на  червения фронт нахлуват в дома на Хорст Весел и го застрелват от упор. Куршумът пробива долната му челюст и езика. Другарите бързо му го закарват в болница. Директора на болницата др. Браун установява вътрешен кръвоизлив в областта на устата, треска и понижена температура вследствие загубата на кръв. В първите часове, когато все още не може да говори, той записва желанията си на хартия След това положението му е стабилизирано и говора му се възвръща. Хорст рядко се оплаква от болката , която сигурно е била жестока. Той говори само за своя идеал. Спомня си всички подробности на нападението. Обикновено казва: "всичко стана много бързо, чух изстрел и усетих гореща кръв да блика от шията ми, но стана много бързо. Те не казаха нищо, скоро избягаха, не си спомням повече" Той вярва, че скоро ще се оправи и ще се върне в Мюнхен. Твърдо е решен да си отмъсти. Никога не се оплаква от огромната болка причинена от парчетата олово, които все още са в устата му, но много страда от болки в шията. По-късно се установява че именно там е смъртоносната рана.

Междувременно др. Гьобелс го посещава няколко пъти, както и принц Август Вилхелм от Прусия, който е член на СА. Но най-честия му посетител е сестра му Ингеборг. На 11^-ти февруари здравословното му състояние видимо се влошава и отново вдига температура. На 13^-ти обаче успяват да отстранят парчето от куршума заседнало в челюстта му. Това дава много положителен резултат и докторите възлагат големи надежди.

Но в сряда на 20^-ти той получава конвулсии, сложен е на кислород и загубва съзнание. Когато петнадесет от неговите най-верни другари идват на посещение, той лежи в безсъзнание, със затворени очи и диша тежко. Вероятно в този момент той вече се е борил със смъртта. Но когато чува един от другарите си да минава покрай него, той, с последни сили вдига дясната си ръка за поздрав. В събота по обяд вече е в агония.

До него в този момент са майка му, сестра му и неговия приятел, Щурмфюрера Фрийдлер.

През нощта на 22^-ри срещу 23^-ти състоянието му бързо се влошава. След месец борба между живота и смъртта, Хорст Весел умира от отравяне на кръвта на 23^-ти януари 1930 в 6:30 сутринта.

На 26-ти е публикуван некролог  в "der Angriff".Същия вестник съобщава на първи март, че погребението се е състояло в старото гробище в югоизточен Берлин.

Процесът, който се състои срещу извършителите на покушението при режима на Ваймарската република, не води до практически резултати и надеждата е че с идването на NSDAP на власт справедливостта ще възтържествува. Убийците на Хорст Весел, Али Холер и Елзе Кон са екзекутирани. 

23-ти февруари 1930-та 

Убийството на активист на NSDAP е прието от опечалените му другари като ужасна провокация от страна на партията на юдео-марксистите. Незабавно е решено на национално ниво да се организират огромни демонстрации в отговор на това престъпление. Въпреки че те не постигат целта си да спрат убийствата, са използвани като удобен случай да се покаже сила и единство в редиците на NSDAP.

Това, което целят комунистите е забрана на цялото Движение. За да предизвикат реакция на насилие от страна на NSDAP те подготвят истински бойни групи , които трябва да нападнат погребалното шествие на Хорст Весел. Още повече че процесията трябва да мине покрай дома на Карл Лийбкнехт (лидера на комунистическата партия), за да стигне до гробището.

Веднага след пристигането си на мястото, войните от СА се строяват в две колони около пътя, по който ще мине процесията. Гробището се изпълва все повече с хора докато пристига погребалното шествие с не по-малко от 10 000 души.

Точно този момент чакат комунистите, които създават суматоха с цел вземане на по-голям брой жертви. Тълпи от червени активисти нахлуват  в гробището и се опитват да осквернят церемонията. Полицията обаче се намесва решително и предотвратява сблъсъците. В същото време щурмоваците остават плътно подредени, под дъжд от различни предмети, падащи върху тях, демонстрирайки образцова дисциплина и желязна воля. В последното пътуване на Хорст Весел го придружават работниците, групирани според своята професия, като всеки носи работното си облекло: хлебари с техните шапки и бели престилки, пивовари със сините си дрехи, чиновници, железничари, пощенски служители и т.н. Също многобройни униформи на HJ(Хитлерюгенд), SA и SS, както и членове на "Stahlhelm" (Стоманените шлемове), и не на последно място жените от "Nationalsozialistische Frauenschaft".

На погребението присъстват др. Гьобелс и лидера на СА Франц Пфефер фон Заломон, както и някои от ръководителите на младежките организации. На 4-ти април в Берлин множеството за пръв път запява песента на Хорст Весел като предизвикателство към Ваймарската република. 

Наследството на Хорст Весел 

След като NSDAP идва на власт, гроба на Хорст Весел е променен. Партията построява паметник и сложно изработена надгробна плоча. Паметника е направен от бронз и има погребален лавров венец на върха и знаме от дясната страна до името на Весел. Целия гроб представлява знаме, което е символ в поемата на Хорст Весел "Die Fahne hoch"

Хорст Весел става  мъченик на Националсоциалистическото движение. Четирите куплета на неговата поема се превръщат в Horst Wessel Lied ( Песента на Хорст Весел), официален химн на NSDAP и служат за възпоменание на всички другари убити от червения фронт и реакцията. 

Неговия гроб е задължително място за посещения, както Фелдхернхале в Мюнхен.

След 30-ти януари 1933 името на Весел се появява из цяла Германия- улици, площади, училища и т.н. Например улица Фридрих Еберт носи неговото име от 4-ти април 1933-та. 

Всяка годишнина е отбелязвана по блестящ начин. Самия Фюрер стои на гроба му, носейки кафявата риза, произнася пламенни речи.

През 1944 се създава СС дивизия "Хорст Весел", която се бие с червената армия около Берлин. 

Реч на д-р. Йозеф Гьобелс посветена на Хорст Весел 

"Беше късно вечерта и аз се наслаждавах на рядкото удоволствие от четенето на добра книга. Телефона иззвъня. Вдигнах го с трепет. Беше по-лошо отколкото очаквах." Хорст Весел е застрелян". Треперейки от страх попитах "Мъртъв ли е?" "Не, но няма надежда" Почувствах се сякаш стените се срутваха около мен. Беше невероятно. Не може да бъде!

Няколко дни по-късно. Влизам в малка болнична стая на приземния етаж и съм шокиран от гледката. Куршумът е нанесъл огромни поражения на този героичен младеж. Лицето му е обезобразено. Трудно го познах. Но той е щастлив! Неговите ясни, светли очи сияят, въпреки че не може да говори дълго. Доктора му е наредил да пази спокойствие. Той само повтаря тези думи: "Аз съм щастлив." Но няма нужда да го казва. Това се вижда от пръв поглед. Неговата младежка, лъчезарна усмивка побеждава кръвта и раните. Той все още вярва!

Седях на леглото му в един неделен следобед и гледах как прииждат тълпи от посетители. Той се надява. Здравето му се подобрява. Температурата спада, раните зарастват. Той сядаше на леглото и говореше. За какво ли? Глупав въпрос! За нас, за движението , за неговите другари. А те стояха отвън и един след друг идваха и вдигаха ръка за да поздравят младия лидер на движението."Иначе не бих издържал!"

Гледам ръцете му, които сега са малки и бели. Силният му нос стои в средата на лицето му а двете светли очи блещукат. Но треската се върна! Той не може да яде, силите му го напускат, но духът му остава свеж и бодър. Не му позволяват да чете. Може само да говори. Ще го видя ли отново? Кой знае! Ако отравянето на кръвта не се разпространи всичко ще е наред.

Самотната майка стои отвън. На лицето и е изписан въпроса "Ще се оправи ли?" Какво мога да кажа освен "да".Опитвам се да убеждавам себе си и другите. Отравянето на кръвта се разпространява. До вторник има малка надежда. Той иска да говори с мен. Докторът ми дава минута. Той не знае колко е сериозно положението му. Но усеща че може да е за последно: "Не си отивай" моли се той. Сестрата разрешава и той е доволен. "Не губи надежда. Треската идва и си отива. Движението също изстрада много през последните две години, но сега е силно и здраво." Това го утеши. "Върни се!" казваха очите му, ръцете му и неговите горещи, сухи устни докато аз си отивах с натъжено сърце. Страхувах се, че го виждам за последен път.

Събота сутринта. Безнадеждно е. Докторите вече не позволяват посещения. Той халюцинира. Вече не познава собствената си майка.

Неделя, 6:30 сутринта. Той умира след упорита борба. Когато след два часа стоях до леглото му, не можех да повярвам, че това е Хорст Весел. Лицето му беше жълто а раните му още бяха покрити с бинт. Полуотворените му очи се взираха във вечността, пред която всички се изправяме. Малките му, студени ръце бяха покрити с цветя- бели и червени лалета и теменужки.

Хорст Весел си отиде. Все още мога да почувствам, почти физически как духът му излита, за да продължи да живее заедно с нас. Той вярваше в това, той го знаеше! Самият той го написа в стихове: Той "марширува с нас, Духът му е в нашите редици."

Един ден в свободна Германия, работници и студенти ще маршируват заедно пеейки неговата песен. Той ще бъде с тях. Той я написа в момент на възторг, на вдъхновение. Тази песен извираше от него, родена от живота и описваща този живот. Кафявите войници я пеят из цялата страна. След десет години децата ще я пеят в училище, работниците във фабриките, и войниците когато маршируват. Тази песен го прави безсмъртен! Ето така живяхме, ето така умирахме! Скитник между два свята, между вчера и днес, между това, което е било и това, което ще бъде. Войн на Германската Революция! Той стоеше с ръце на колана си, гордо изправен, със своята чаровна младежка усмивка, винаги готов да рискува живота си.

Така ще го помним винаги!

Виждам безкрайни колони от маршируващи хора. Унизения народ въстава. Пробуждаща се Германия настоява за своите права: Свобода и напредък! Неговият Дух марширува заедно с тях. Много от тях няма да го познаят. Много от тях вече са отишли там, където е той сега. Много други ще дойдат. Той крачи тихо редом с тях. Знамената се веят, барабаните бият, тръбите звучат и милиони гърла подемат песента на Германската Революция:

"Die Fahne hoch..."

Horst Wessel Lied (Die Fahne hoch)

Песента на Хорст Весел(Знамето високо)

Автор:

Камерад Х. Весел

Назад