Интервю: Щефани Шьоман
Генерал Ремер, каква беше вашата роля във втората световна война?
Аз бях командир от фронта и водих бойни единици през войната. Единственото изключение беше тримесечния период, когато бях командир на Берлинския гвардейски полк и още три месеца като командир на бригадата охраняваща главната квартира на Хитлер.
Накрая станах генерал и командир на дивизия. По лична заповед на Хитлер, моята дивизия беше изпратена на Източния фронт да се сражава само в най-критичните райони, като един вид пожарна команда. И аз останах фронтови командир до последния ден на войната.
Какво е вашето гледище относно Полския коридор и избухването на войната през 1939 г.?
През септември 1944 г., когато бях командир на бригадата охраняваща главната квартира на Хитлер, разговарях с Фюрера, докато се разхождахме навън. Попитах го:
„Майн Фюрер, може ли за момент да говоря открито с вас?”
„Разбира се” – отговори ми той.
И тогава го попитах:
„Защо в действителност, нападнахте Полша? Не можахте ли да бъдете по-търпелив?”
Хитлер искаше единствено главен път и железница през полска територия и изискваше връщането на Данциг към Райха. Това бяха наистина много скромни искания. Не можеше ли с малко повече търпение да ги получи, по същия начин, по който Австрия и Судетите бяха присъединени към Райха?
И Хитлер ми отговори: „Вие грешите. Още през март 1939 г. знаех, че Рузвелт е твърдо решен да предизвика световна война, че британците съдействаха за това и че Чърчил беше замесен. Бог знае, че аз със сигурност не исках световна война. Затова търсех решение на полския проблем по свой собствен начин, с един вид наказателна експедиция, без обявяване на война. В края на краищата имаше хиляди убийства на етнически немци и 1,2 милиона германски бежанци. Какво трябваше да направя? Трябваше да действам.”
„И по тази причина, четири седмици след тази кампания, направих най-великодушното предложение за мир, което някой победоносен водач е правил някога. За съжаление то не постигна успех.”
И тогава той каза: „Ако аз не действах, както направих при решаването на полския въпрос, за да предотвратя Втората световна война, най-късно към края на 1942 щяхме да изпитваме това, което изпитваме сега през 1944.” Това ми каза Фюрера.
Не беше ли Хитлер прекалено мек към Англия?
…Това беше една грешка на Хитлер. Политиката, провеждана от него, винаги се базираше на идеологията. В резултат на това бе сключен съюзът с фашистка Италия, който завърши с предателството на сподвижниците на Мусолини. Хитлер винаги е вярвал в Нордическо-германската раса и в нордическите народи, които се включват и англичаните. Затова той отправи многократни предложения за мир към Великобритания, които винаги бяха безцеремонно отхвърляни. Това е основната причина, поради която ние никога не окупирахме Британия, което би я елиминирало от войната. Именно поради идеологическите причини, Хитлер не стори това и допусна грешка. Но, все пак, кой не греши?
Веднъж Хитлер ми сподели: ”Всеки ден, в който тази война продължава, ме възпрепятства да работя истински за това, за което съм отреден - за благото на германския народ.”
Той имаше предвид своята вътрешна политика и програми. Хитлер бе много недоволен, че не може да осъществи именно тези цели, а вместо това трябва да се отдаде на войната. Мирният период от управлението му продължи едва шест години, но какъв огромен напредък и преобразувания бяха осъществени за този кратък период!
А какво знаете за Дюнкерк?
Офицери предатели, които знаеха за някои планове за планирани операции в Англия, познати като операция “Морски лъв”, докладваха на Хитлер, че морско напредване към Британия е невъзможно във военно отношение. Те дадоха тези сведения, макар че отлично знаеха, че не са верни, с цел да отклонят всяка подобна възможност. Всичко това стана ясно след войната. Фабиан фон Шлабрендорф свидетелства за това по време на процеса срещу мен.
Съгласни ли сте с политиката на Хитлер, по-специално с отношението му към Русия?
По отношение на военната кампания срещу Съветския съюз:
Първо, трябва ясно да се разбере, че по време на кампанията на Балканския полуостров срещу Югославия и Гърция в ранната 1941 г., ние разполагахме с едва десет дивизии по цялата дължина на границата със Съветския съюз, срещу 247 крупни военни формирования на руснаците. След успешния край на операциите ни на Балканите, успяхме набързо да разположим най-много 170 военни части на границата със Съветския съюз. Руснаците добре се бяха подготвили за отдавна планираното от тях нападение.
Първоначалните ни успехи се дължаха единствено на факта, че руските сили не бяха разположени в отбранителни позиции, а пряко на фронта, готови да атакуват. Така успяхме бързо да обградим големи съветски формирования. По този начин в първите седмици на войната заловихме повече от три милиона военнопленници, както и огромно количество военна екипировка и снаряжение, всичко това разположено на фронта, готово за атака.
Това са фактите за началото на войната, факти, които могат да бъдат доказани. Наскоро разговарях с господин Пемзел, който беше пилот за разузнаване на дълги разстояния. В периода преди началото на войната със Съветския съюз, той е летял до река Дон и е наблюдавал и докладвал за огромно съсредоточаване на съветски войски на границата.
Аз също знам от своя собствен опит от операциите срещу Съветския съюз и от руските военнопленници, за подготвяното от болшевиките предстоящо нападение над цяла Европа. Те, също така се надяваха да се обърнем срещу Англия, така че да се възползват от ситуацията и да прегазят Европа.
Смятате ли, че войната със Съветския съюз беше неизбежна?
Съветският външен министър Молотов изискваше Дарданелите. От нас се очакваше да се съгласим с едно окупиране на чужда територия. Така Молотов направи провокиращи предложения, които просто нямаше как да приемем. Хитлер също знаеше и за съветското завземане на румънски територии (северна Буковина и Бесарабия) през мирно време. Фюрерът също имаше информация за анти-германския преврат в Белград, организиран от руснаците (и от английското разузнаване). Те сами унищожиха всички възможности за мирно разрешаване на проблемите.
След като получаваше все повече и повече съобщения за приготовленията на червената армия за нападение срещу Германия, Хитлер реагира на заплахата. Напълно съм сигурен, че Хитлер не е планирал да атакува Съветския съюз. Напротив, той се стремеше да промени по мирен път създалата се неблагоприятна ситуация.
Вярно ли е, че германците са приемали руснаците за “подчовеци”?
Глупости! Руснаците са човешки същества като всички други.
Вашият въпрос, дали сме наричали руснаците “подчовеци” (“Untermenschen“) е неуместен. Ние имахме отлични отношения с руския народ. Единственото изключение, това бяха съветските комисари, всички до един – евреи. Тези хора стояха зад фронтовата линия с картечници, тикаха руските войници в боя. За щастие успяхме бързо да се справим с тях. Всичко това беше изпълняване на заповеди по време на една война за правото ни на съществуване. Това беше идеологическа война, при която всякакви мерки са допустими.
Понякога ставаше въпрос за азиатски орди и някои обикновени войници говореха за “подчовеци”, но това никога не е била официалната позиция.
Не беше ли възможно повече руснаци да се бият на ваша страна, при по-различно отношението към тях?
Много руснаци, украинци и кавказки народи доброволно се присъединяваха към нас, но ние не можехме да се възползваме от тази подкрепа. Просто нямахме достатъчно оръжие, за да ги въоръжим. По време на война има много неща, които би трябвало да бъдат свършени, но не е възможно.
Арабите също искаха оръжие от нас, за да се освободят (от английско господство). Испанският лидер Франко също искаше въоръжение, като условие, за да се включи във войната, но ние нямахме достатъчно дори за себе си.
Германската програма за въоръжаване, в действителност не заработи, докато войната срещу Съветския съюз не започна. Ние започвахме с 3 260 танка. Това беше всичко, което имахме срещу 10 000 съветски машини. По това време месечната ни продукция възлизаше на 35 танка. Представете си! Едва през октомври 1944 г. ние постигнахме максимума на военната ни продукция от 1000 танка на месец. Така месечното производство на танкове за германската армия достига от 35 през 1941 до 1000 през 1944 г. Това е огромна разлика и доказателство за това, че от чисто военна гледна точка не сме били готови за световен конфликт.
Къде служехте Вие, когато съветската войска достигна Германия?
Аз бях командир на охраната на “Волфсшанце” – главната квартира на Фюрера в източна Прусия. Бях там заедно с част от моето поделение. То все още се организираше и не беше готово за бой. Взех участие в контраатаката край Голдап, която трябваше да отблъсне руснаците. Така или иначе, операцията продължи само осем дни.
Можете ли да кажете нещо за зверствата на съветските войски срещу германски цивилни?
Аз лично съм виждал, как много жени бяха жестоко убивани; краката им бяха разкъсвани и в тях бяха забивани пръчки, а гърдите им изрязваха… Виждал съм всичко това с очите си, в Померания.
Аз говорих за това по радиото и описах подобни случаи. Д-р Йозеф Гьобелс ме помоли да опиша случаите с подробности и изпрати за целта екип от радиото, за да ме интервюира. Всичко това видях в района около Старград.
Какво ще кажете за съветските “азиатски” войски?
Това беше нещо ужасно. Войниците, които извършиха тези зверства на фронта бяха предимно азиатци, монголци и така нататък.
Тези жестокости бяха ли част от съзнателна политика?
Всичко това бе извършвано съвсем преднамерено и планирано. По този начин те се опитваха да разрушат нашия, така наречен класов или елитен манталитет.
Преди малко, Вие споменахте за еврейските съветски комисари?
Проблемът бе в това, че в съветската армия, за разлика от въоръжените сили на останалите държави, имаше политически комисари, които заедно с военните командири имаха право да издават заповеди. Почти всички политически комисари бяха евреи.
Например, аз наблюдавах нещо по този повод в Тернопол и Золочив, които се намират на изток от Лвов (в Украйна), по време на една изключително успешна и бърза наша офанзива.
Бяхме превзели Золочив и няколко от танковете ми бяха изостанали назад. Войниците си почиваха в покрайнините на града, защото не знаехме, дали врагът ще контраатакува или ще можем да продължим настъплението си. Исках и да оттегля танковете си. Както и да е, в този малък град аз видях малки деца, изхвърлени от прозорците и жени лежащи на улицата; жени пребити до смърт с пръчки: Това бяха евреи.
Извиках една местна жена и тя ми каза: “Ще Ви обясня, защо направихме това.”
Отидохме в местния затвор. Там имаше участък, ограден от стена, в който да се разхождат затворниците. И на това място лежаха много трупове, кръвта от които, още се стичаше.
Само преди два часа, когато руснаците изоставяли града, те разстреляли с картечници всички украински националисти, които са били задържани там.
В този случай, това бяха извършили еврейските комисари. И затова местните жители бяха извършили погроми срещу евреите. И така, винаги щом украинец виждаше евреин, той незабавно го убиваше. Но ние бяхме обвинени за тези убийства, въпреки че нямахме никакво реално влияние в този район по това време. Ние можехме да издаваме заповеди едва много по-късно.
Това не беше ли извършено, за да се дискредитират германските военни?
Не, тези антисемитски погроми бяха израз на оправдания гняв на хората, станали жертва на жестокост. Те мразеха евреите.
В Полша също имаше много често погроми. Както може би знаете, в Полша имаше погроми срещу евреите дори и след войната. Това е наистина показателно. Гневът на източноевропейските народи към евреите, които винаги са се представяли като добри хора и почтени търговци, бе неописуем.
Ние, германците, не изпитвахме омраза към обикновените евреи. Те можеха да живеят при нас без никакъв проблем. В германия бяха въведени Нюрнбергските расови закони, единствено, защото ние не искахме расово смесване. В Израел, например подобни закони са още по-стриктни. По това време ционистите също приемаха германските расови закони, защото те искаха да запазят своя вид.
Какъв бе социалният живот на Адолф Хитлер?
Той беше изключително гостоприемен и внимателен домакин. Когато бях в главната му квартира “Волфсшанце”, често наблюдавах как той винаги обръщаше специално внимание на всеки новопристигнал гост. Преди да посрещне някого на гарата, той винаги се уверяваше, че всичко в резиденцията му е в ред.
Хитлер винаги лично проверяваше дали например, килимът пасва на сребърните прибори или нещо подобно; измъчваше ни с това, че искаше да е сигурен, че всичко за посрещането на госта е направено с вкус. Фюрерът имаше лична загриженост за всеки един посетител.
Херман Гайслер, личният архитект на Фюрера, написа книга за него (“Това е един различен Хитлер, спомени”). Това е фантастична книга, която трябва да прочетете. Авторът бе един изключителен човек и можеше много добре да имитира, особено Роберт Лей (Ръководител на Германския трудов фронт). Хитлер знаеше за това и го помоли да имитира пред него начина на говорене на Лей. Гайслер отговори весело “Майн Фюрер, не мога да направя това- та той ще ме изпрати в лагер!” Фюрерът отвърна шеговито “А няма нищо, давай” “Ако стане така, аз ще те изкарам оттам.” Ето такъв беше Хитлер. И тогава Гайслер имитираше Лей (Ремер представя имитацията на Лей ). А Хитлер се смееше толкова буйно, че сълзи се появиха на очите му.
Какъв бе любовният живот на Хитлер?
Той нямаше време за това. Хитлер често споменаваше, че никога не е имал време за съпруга. А Ева Браун изпълняваше своята роля в живота му много добре. Много малко хора знаеха нещо за взаимоотношенията им, които бяха пазени в тайна. Тя се държеше много добре, когато наоколо имаше много гости.
Не мисля, че той беше много умел в любовта. Така си мисля. Имаше братовчедка, Гели Раубал, през периода на борбата преди да стане Райхсканцлер. Хитлер не можеше да и обръща достатъчно внимание, но тя го обичаше и накрая тя посегна на живота си. Мисля, че това беше единствената жена, която е обичал истински.
Имал ли е Хитлер деца?
Глупости! Той не искаше деца.
Хитлер се възприемаше като представител на нацията и той отхвърляше всичко в личен план, което не отговаря на този пост. Фюрерът винаги се ръководеше от това, че е държавник и съобразно с това искаше да е сигурен, че неговият личен живот напълно отговаря на очакванията на народа.
А народа не искаше ли, Фюрерът да има деца?
Да, но за да стане това, той трябваше да се ожени и да стане съпруг. Но винаги казваше, че няма време за това.
Аз бях с Хитлер точно когато се преместваше в новата си военна квартира “Волфсбург”, защитена със седем метра бетон. Щом влезе в новата си спалня видя обикновено войнишко легло с два матрака, приготвено за него. Рязко попита: “Откога войникът спи на два матрака?”. Присъстващият адютант го погледна смутено, а Хитлер каза: “Можете да вземете единия от двата“. Такъв беше Фюрерът – никога не допускаше някакво по-специално отношение към самия него.
Хитлер плати за охранителната зона около генералния си щаб със свои собствени средства. Никога не е получавал и пфениг заплата от правителството. И до края на войната той плащаше за охранителната зона сам, включително и за шестте километра път, което струваше много.
Фюрерът бе заможен човек, благодарение на приходите от продажбата на книгата му “Моята борба”, разпродадена в повече от сто милиона копия. Но той никога не взимаше нищо то правителствените пари.
Генерал Ремер, Вие призовавате за германо-руско сътрудничество. Какво можете да ни кажете по този въпрос?
Ние германците трябва да напуснем НАТО, трябва да сме военно независими, трябва да създадем зона без ядрени оръжия и да постигнем сътрудничество с руснаците. Трябва да гарантираме разумни граници с руснаците. Те са единствените, които могат да постигнат това. Американците нямат никакво влияние в тази област.
В замяна ние можем да гарантираме, че ще купуваме от Русия суровини и ще си сътрудничим в стотици проекти с тях, което ще елиминира безработицата в Германия. Всичко това няма нищо общо с политическата идеология. Русия е толкова икономически изостанала, че те веднага ще се съгласят.
Как би реагирала Франция на това?
Франция трябва да работи заедно с нас. Франция е икономически много по-слаба от нас, така че би трябвало да търгува с Германия. Американците са най-голямата ни конкуренция.
Един германо-руски съюз не би ли довел до война?
Не. Дори напротив, това би предотвратило нова война. Руснаците не искат война. Американците са тези, които искат нова война.
В такъв случай, американците няма ли да се опитат да провокират военни действия?
Ако ние постигнем такова разбирателство с Русия, то за Америка всичко ще е свършено.
Нека да Ви кажа честно: правителството на Аденауер (първият следвоенен канцлер на западна Германия) задържа целия военновременен екип на Гьобелс и го постави на ръководни постове в Бон. В резултат на това военните антикомунистически схващания на д-р Гьобелс, които бяха съвсем уместни по време на войната, бяха продължени и до днес…Кой в наши дни все още вярва в комунизма? Ние наистина сме против него.
Каква роля играят евреите в Съветския съюз?
Трябва да Ви кажа, че съветското управление по времето на Ленин бе изцяло финансирано от евреите с 220 милиона долара.
Съветските ръководители по това време, бяха 97 процента евреи. Тогава на власт дойде Сталин и политици, които водеха (не-идеологическа) политика в интерес на Русия, включително и победата във Втората световна война.
Сталин ликвидира физически не само тези, които пряко заплашваха властта му като селяните, но и 1,6 милиона от последователите на Ленин, като например Троцки. Така, че ние германците можем да извлечем полза от съперничеството между Вашингтон и Москва.
Какво бе еврейското влияние в Съветския съюз по време на Втората световна война?
След Първата световна война много евреи бяха депортирани в района на Урал, а полските евреи емигрираха. Руснаците имаха нужда от войници и използваха някои от евреите като партизани. Но тогава забелязаха, че хората не са доволни от това и депортираха много от евреите. По време на войната ние изчислихме около 1.8 или 2 милиона евреи в Съветския съюз.
Мислите ли, че с руснаците наистина може да бъде постигнато такова сътрудничество?
Засега, не смятаме. Ние не сме политическа сила. Можем да бъдем фактор в политиката само когато сме политическа сила.
Написах брошура, която изпратих в Москва. От там ми отговориха, че ако всички германци мислят като мен, то политическите контакти ще бъдат много по-лесни. Обаче, те споменават и че трябва да се споразумеем с Бон и понеже правителството там е в съюз с НАТО, то Бон се явява наш съперник. Такава е ситуацията.
Защо публикациите на Вашата организация са под заглавието “Бисмарковият германец”?
Защото Бисмарк е провеждал политика, ориентирана на изток и в резултат на неговия договор с Русия, е постигнал 44-годишен мир.
Назад